Директива (ЕС) 2024/2831 трябва да бъде въведена в българското право до 2 декември 2026 г. Какво се променя за платформите, за бизнеса, който работи с тях, и за хората, които полагат труд чрез приложение.
Защо темата е актуална точно сега?
Куриерът, който разнася храна, шофьорът в приложение за превоз и фрилансърът, който приема задачи през онлайн платформа, у нас най-често работят като самоосигуряващи се лица или по граждански договор. На практика обаче приложението им разпределя поръчките, определя цената, следи маршрута, оценява ги с рейтинг и може да ги „деактивира“. Това е контрол, който много наподобява работодателската власт.
Директива (ЕС) 2024/2831 за подобряване на условията на труд при работа през платформа е отговорът на ЕС на това разминаване. Срокът за транспонирането ѝ изтича на 2 декември 2026 г. Към момента на писане на тази статия законопроект за въвеждане на Директивата все още не е публикуван за обществено обсъждане.
Сърцевината: оборима презумпция за трудово правоотношение
Най-важното нововъведение е законовата презумпция (чл. 5 от директивата). Договорното отношение между цифрова трудова платформа и лицето, което работи чрез нея, се приема за трудово, когато са налице факти, сочещи контрол и ръководство. Тези факти се преценяват според националното право, колективните трудови договори и практиката на Съда на ЕС.
Практическите последици са три:
- Тежестта на доказване се обръща. Платформата трябва да докаже, че отношението не е трудово. Работникът НЕ трябва да доказва, че е служител.
- Презумпцията действа в административни и съдебни производства. Тя може да се използва от самото лице, от синдикатите и от контролните органи. Тя не се прилага в данъчни, наказателни и осигурителни производства, освен ако националното право не предвиди друго.
- Защита срещу утежняване на положението на работещия. Държавите-членки трябва да гарантират, че презумпцията не увеличава тежестта на изискванията към работещите и техните представители в производствата за определяне на статуса им.
Важно е да се подчертае, че презумпцията не превръща автоматично всички в служители. Тя само премества доказателствения товар върху страната, която разполага с всички данни, включително с алгоритмите, чрез които управлява работата.
Как това се вписва в българското право?
От гледна точка на българското право логиката не е нова. Според чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови. Съдебната практика отдавна гледа отвъд наименованието на договора и проверява същинските белези: лично изпълнение, работно време и място, подчиненост и дисциплинарна власт. Освен това Инспекцията по труда може да обяви съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а КТ.
Проблемът е, че тези белези трудно се „виждат“ при алгоритмично управление. Работното време „тече“ в приложението, а работното място е седалката на велосипеда. Директивата дава на съдилищата и на контролните органи инструмент, приспособен към тази реалност.
Какво става, ако българският закон закъснее?
Ако до 2 декември 2026 г. Кодексът на труда не бъде изменен, директивата няма да „заработи“ автоматично в отношенията между платформата и работещия. Според практиката на Съда на ЕС директивите нямат хоризонтално пряко действие (а само вертикално – срещу държавата) и не могат сами по себе си да създават задължения за частноправни субекти. Платформите са частни дружества, затова лицето не може да предяви иск срещу платформа направо на основание директивата.
След изтичането на срока българските съдилища са длъжни да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на директивата. Така в иск за установяване на трудово правоотношение, а и при проверка на Инспекцията по труда по чл. 405а КТ, критериите за „контрол и ръководство“ по директивата могат да бъдат използвани при тълкуването на чл. 1, ал. 2 КТ.
Нови ограничения при обработването на лични данни
Директивата надгражда Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) със специални правила за платформите. Те се прилагат за всички, които работят през платформа, независимо дали са служители или самостоятелно заети, и още от етапа на подбор.
Платформите не могат да обработват чрез автоматизирани системи данни за:
- емоционалното или психическото състояние на лицето;
- лични разговори, включително с други работещи и с техните представители;
- периоди, в които лицето не работи и не предлага работа през платформата;
- упражняването на основни права като сдружаване, колективно договаряне и стачка, включително опити те да се прогнозират;
- расов или етнически произход, миграционен статус, политически и религиозни убеждения, здравословно състояние, увреждания, сексуална ориентация и членство в синдикат, включително извеждането им от други данни;
- биометрични данни, използвани за установяване на самоличност чрез сравнение с база данни.
Задължения на платформите
Платформата трябва да извърши оценка на въздействието върху защитата на данните и да я предостави на представителите на работещите. Тя трябва също да информира работещите писмено, най-късно в първия работен ден, какви автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения използва и какви данни събират те. Работещите получават и право на преносимост на данните, генерирани от работата им, включително рейтингите и отзивите. Така натрупаната репутация може да бъде пренесена към друга платформа.
Какво да направят платформите и посредниците още сега
-
Одит на договорния модел. Да се провери кои механизми (определяне на цени, задължителни смени, рейтинги, санкции, забрана за работа за конкуренти) могат да се квалифицират като контрол и ръководство.
-
Документиране на самостоятелността. Ако моделът е действително на самостоятелна заетост, доказателствата за това трябва да се събират отсега, а не при първата проверка.
-
Преглед на алгоритмите и обработването на данни. Нужни са оценка на въздействието по GDPR, премахване на забранените категории данни и въвеждане на човешки преглед на решенията за деактивиране.
-
Процедури за обжалване. Трябва да се създаде канал, чрез който лицето да получи обяснение и да поиска преразглеждане.
-
Проследяване на законодателния процес. Конкретните критерии, санкции и процедури ще бъдат определени в българския закон.
Заключение
Директива 2024/2831 не забранява работата през платформи, но в някои случаи може да постави алгоритъма под същия правен контрол, на който подлежи и всеки пряк ръководител и работодател. За платформите, които вече работят по този начин, промяната ще бъде предимно документална. За останалите от 2 декември 2026 г. възниква риск от искове, проверки и санкции.
За повече информация свържете се с нас чрез страницата ни за контакт.
Статията има информационен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай. Отразява състоянието на нормативната уредба към датата на публикуване.
